Една история за болката и отчаянието

Mного ми е трудно да разкажа нашата история и да опиша чувствата си.
Връщайки се назад във времето ме връхлитат смесени чувства – болката, отчаянието от последвалата диагноза и безнадеждността на детето ми. Все пак ще се опитам:
Бременността вървеше добре, всичко беше наред. Детето се развиваше добре. В началото на 8-мия месец беше 2.400кг- чувствах се най-щастливата бременна майка на света. В средата на 8-мия месец получих албумин и кръвното налягане се повиши . С напредването на бременността кръвното все повече се покачваше. Постъпих в болница и от тогава тя се превърна в моят втори „роден дом”. Въпреки лечението, лекарите не можаха да овладеят кръвното. Рязката промяна на кръвното налягане е спирало притока на кислород. Ако бяха ме оперирали сега нямаше да е в това състояние и да имаме толкова много проблеми.
Моето прекрасно момиче се роди на 24.09. 2006г, кръстих ме я Наталия. Раждането беше по естествен път и без лекар, което също не беше правилно в моето положение. Тя не изплака. В мен нахлуха смесени чувства на радост, отчаяние и страх от неизвестното. Лекарите ме успокояваха, че няма проблем с детето и явно е упоена от тиоридизина. Вътрешно усещах, че нещо не е наред. Лекарите се консултираха с неонатологичното отделение Плевен. След 2 часа пристигнаха, прегледаха я и без много обяснения я взеха. Точно в този момент „как не умрях” не знам – не можах да и чуя гласчето, да я прегърна и да я целуна. Толкова дълго чакана и желана. Бях благодарна на господ, че се роди жива.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ