Watch Movies Online filmibe.com

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.





Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Маркес....

Много е трудно да подредиш думите за да изразиш себе си по възможно най-добрия начин, е аз оставям това на Маркес.

1 коментара

  1. Анонимен // 14 юни 2008 г., 14:32  

    Не помня кога и как точно се влюбих в Маркес. Може би моята най-скъпа прителка в моето сърце, която е чилийка ме срещна с него, но въпреки че съм българка, в неговите творби намирам отразена своята душа и фантазия. Понякога срещаш нещо и усещаш, че точно това е бил моментът да го срещнеш. Това са необясними малки чудеса. А чудесата съществуват. Само трябва да умееш да ги видиш.
    Благодаря ти моя скъпа Валио, че те срещнах, макар сега да си далеч оттук. Благодаря ти, че ме докосна до тази култура.
    Блатодаря на Бог за чудесата, които са ми се случили и за способнастта да се влюбвам в морето, в слънцето в изгревите, в облаците......Благодаря, че имам съпруга ми и сина ми.
    Много пъти мислено съм разговаряла с Маркес. Бих била истински щастлива да го срещна наистина. Но... не знам дали е нужно. Той е част от хората, които са в моето сърце....